КОЙ Е НАШИЯТ ВОДАЧ И КЪДЕ Е?
Понякога се лутаме объркани, като стадо овце – без пастира си. Кой е нашият водач и къде е? Това е съвестта ни. От нея няма нищо по-нужно на света. Съвестта е фара, маяка, който ще ни води в тъмнината на съмненията и погрешките ни.
Съвестта е онзи малък гласец, който ни помага да правим добро и да даваме добро, без да чакаме благодарност и отплата.
Съвестта ще спаси човека. А може би и света?
Има хора, които са „ампутирали“ съвестта си, като нещо ненужно. Затова те и техните деца ще изплащат тежка карма.
Сега живеем в много динамични времена – всичко се случва много бързо и ускорено. Стореното днес дава плодове веднага или още в утрешния ден. Всяка мисъл-форма от вчерашния ни ден е нашето днес, а мислите ни днес са нашето утре. Не случайно е казано: Внимавайте какво мислите, защото така създавате вашите програми за живота си. Но човек не може да следи като компютър мислите и чувствата си, все пак сме хора и нищо човешко не ни е чуждо!
Не можем да живеем в непрекъснат стрес и както броим калориите или извървяните крачки през деня, да подлагаме всяко наше решение на съмнение.
Къде е решението тогава?
Няма универсална рецепта! Всеки трябва сам да извърви трънливия си път на падания, ставания, погрешки – и така докато не си научим уроците и не ги разберем.
Или урока се повтаря отново и отново – докато не ни удари като „гръм от ясно небе“ и не го разберем.
Ако чакате някой друг да реши вашите проблеми, да поеме отговорност вместо вас и да взема решения – това не е вашият живот, а вие сте в нечия чужда „схема“.
Светът е под невероятно напрежение, нищо не е същото, както преди няколко месеца. Сриват се държави и икономики, променят се политически граници, много хора търсят спасение и по-добър живот за себе си и семействата си. Загуба на човешки животи, необратими и катастрофални промени, глобална криза на ресурси и финанси за обикновения човек – това вече не е само от другия край на света. Когато всичко това е далеч от нас – не ни интересува, защото не ни засяга пряко веднага. Но сега, когато всичко това се случва до нас – в „задния ни двор“ и всеки ден усещаме дъха на смърт и война…
Отвъд политиката, задкулисните световни сценарии и конспирации всеки един от нас може да се запита:
Кой съм? Къде съм? Какво мога аз да направя с мисъл или действие? Не можем да чакаме все някой друг да поеме отговорност за нашето действие или бездействие тук и сега…
Оставям темата отворена за вашите мнения. Моля, без политически коментари!
Ако се чувствате объркани и напрегнати в тези турбулентни и непредвидими дни – може да ме потърсите за консултация.
С Обич
Мария от Слънце 21
